Завърши работата по проекта „Новогръцко-български морфологични паралели с оглед на словообразуването”, финансиран от МОН чрез бюджета на Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ (договор за научни изследвания № 80-10-146/25.04.2018 г.). и реализиран от научен екип с ръководител доц. д.ф.н. Борис Вунчев.

Материалите от проекта включват три електронни продукта:

а) релационни таблици на български и новогръцки деривационни суфикси за образуване на прилагателни;

б) ­релационни таблици на български и новогръцки деривационни суфикси за образуване на глаголи;

в) разширена библиография по новогръцка морфология.

В релационните таблици са обобщени 50 новогръцки деривационни суфикса и 46 български деривационни суфикса за образуване на прилагателни и 28 български деривационни суфикса, 8 новогръцки деривационни суфикса и 9 суфиксоида за образуване на глаголи.

Разширената библиография по новогръцка морфология обхваща общо 186 библиографски записа – 6 на български, 127 на новогръцки и 53 на английски и френски.

На 15 октомври 2018 г. проф. Елени Курмандзи участва семинара на специалност Новогръцка филология „Ergasterion Neohellenicum” с лекция на тема „Последици от любовта“ («Ἔρωτος ἀποτελέσματα»), най-ранната новогръцка прозаична фикция, издадена през 1792 г. във Виена. Творбата съдържа три дидактични истории за любовта, първите две ситуирани в Константинопол, а третата – в град Полтава (дн. Украйна). В наратива са вплетени 132 стихотворни градски песни. Професор Елени Курмандзи говори за проблематичното авторство на творбата, за социално-политическите ѝ измерения и контекста на първото ѝ издание – гръцките интелектуалци и учени във Виена през 90-те години на 18-и век, Кръга на Ригас и гръцкия езиков въпрос, за тълкуванията на понятията „ηθικοερωτική ιστορία“ и „πολιτικά τραγούδια“ в разширеното заглавие.

Какви са хипотезите за авторството на текстовете от анонимното произведение и какво разкриват сюжетите на трите истории от „Последици от любовта“.

Защо е важно днес да се преиздават произведенията от епохата на Просвещението?

Изпитът за прием в новата магистърска програма на специалност Новогръцка филология „Съвременна Гърция – език и култура“ ще се проведе на 13 септември 2018 г. от 9.00 ч. в зала 187. Очакваме ви!

Магистърската програма „Съвременна Гърция – език и култура“ е единствената в страната, която предоставя задълбочаване на обучение по новогръцки език, литература и култура след завършена бакалавърска степен по специалността „Новогръцка филология“ или след получено ниво B2 по новогръцки език. Програмата е уникална с това, че обвързва неоелинистиката с историческите ѝ корени, като я поставя в контекста на специфични езикови и културни феномени на съвременна Гърция, на античното и средновековното езиково, литературно и културно гръцко наследство. Студентите получават възможност да задълбочат чуждоезиковата си компетентност и да придобият едновеменно по-широки и по-задълбочени лингвистични, литературни, културни, исторически и преводачески компетентности за осъществяване на междукултурно посредничество.
Срок на обучение: 2 семестъра
Форма на обучение: редовна
Учебен план 2018/2019 уч. година