Указания за използване на релационните таблици
Релационните таблици представляват електронен ресурс, чието предназначение е да улесни работата на студентите в подготовката им по дисциплините, свързани с новогръцката морфология, както и да послужи като основа за курсови и дипломни работи. В таблиците са обобщени най-честотните новогръцки и съответно български деривационни суфикси. Включени са над 210 новогръцки деривационни суфикса за образуване на съществителни имена и над 130 български деривационни суфикса за образуване на съществителни имена. Новогръцките суфикси, с критичен подбор, са почерпани от помагалото на Вула Кица в помощ на учителите в гръцките училища (Κίτσα, Β. Λεξικό βοήθημα για την υποστήριξη των διδασκόντων την Ελληνική ως δεύτερη/ξένη γλώσσα. Β΄ μέρος. Παραγωγή, σύνθεση, δανεισμός. Θεσσαλονίκη, 2006, 21.11.2016, <http://www.greek-language.gr/greekLang/files/document/word2text/lexil.pdf>), а за подбора на българските суфикси е използвана т.нар. академична граматика (Граматика на съвременния български книжовен език. Том ΙΙ. Морфология. София: Издателство на българската академия на науките, 1983). Под критичен подбор по отношение на новогръцките суфикси имаме предвид отпадането на сегменти, които от гледна точка на новогръцкия език не представляват суфикси. Става въпрос за деривационни суфикси от други езици или пък за форманти, използвани в международната лексика, които се заемат в новогръцки заедно със съответните думи: -έτα (βεντέτα, βιντεοκασέτα, -ίνα (ασετυλίνα, ασπιρίνα), -ίνη (αδρεναλίνη, ζαχαρίνη), -όλη (αιθανόλη, βενζόλη), -όνη (ακετόνη, κορτιζόνη), -έτο (βαγονέτο, κλαρινέτο). По отношение на български имаме предвид отстраняването на много редки и остарели суфикси, напр. -уга (мечуга, дирюга), -уша (сивуша, ваклуша) и пр. Към българските суфикси в резултат на работата по таблиците бяха добавени няколко суфикса.
Чрез подбора на примери със съответния новогръцки или български суфикс и преводните еквиваленти на съответните производни думи на другия език се постига обвързването на определени деривационни модели в единия език с деривационни модели в другия език.
Ресурсът няма претенция за изчерпателност, както по отношение на свойства на производните (тип лексикални основи, които се използват, семантика), така и по отношение на възможностите за предаване на даден деривационен суфикс от единия език с деривационен суфикс от другия език, тъй като преводните еквиваленти се подбират от създателите на ресурса и самият факт на подбора означава изключване на определени възможности.
Структурата на таблиците е следната:
Суфиксите са подредени първо по език, като се започва от новогръцките и следват българските суфикси. След това първоначално разделение суфиксите са обособени според граматичния род на съществителните, които образуват. Когато се използва един и същи суфикс за образуване на съществителни от мъжки и от женски род, суфиксът за женски род е поместен след този за мъжки род.
Всяка таблица се състои от пет колони.
В най-лявата е поместен съответният деривационен суфикс.
Втората колона обозначава най-често използваните с даден деривационен суфикс пълнозначни основи с оглед на лексикалния клас, от който са изолирани: С = съществително, П = прилагателно, Г = глагол, Д = друго (числително и пр.).
Третата колона посочва най-общо семантиката на дадения деривационен суфикс. Семантиката, която посочваме, е възможно най-обобщена и се отнася до най-характерните случаи. На някои места при българските суфикси не е възможно да се установи лексикалният клас на произвеждащата основа, например в чуждици, където информацията за лексикалния клас на основата не е релевантна за български, и тогава съответното поле е оставено празно. Обикновено таблицата за суфиксите за всеки един род във всеки един език е организирана по азбучен ред именно с оглед семантиката на суфикса, затова и общата подредба на суфиксите от даден род в лявата колона не следва азбучния ред.
Четвъртата колона включва примери с дадения деривационен суфикс. Примерите са подбрани целенасочено, тъй като целта им е да се свързват с преводните еквиваленти на езика-цел, където именно се проследява релацията между деривационните модели. Стремежът е бил за всеки суфикс на езика-източник от езика-цел да се подберат преводни еквиваленти с възможно най-голям брой реализирани суфикси, напр. -τορας: император, ресторантьор, магазинер.
Петата колона включва специално подбрани преводни еквиваленти на езика-цел на производните съществителни от езика-източник в четвърта колона. Навсякъде, където е приложимо, се маркира с линк деривационният суфикс и с комбинация от клавиш CTRL и кликане ползвателят може да проследи характеристиките на суфикса от езика-цел. По този начин се установяват и взаимосвързаните модели в рамките на обща или сходна семантика на съответните новогръцки и български суфикси. Маркирането не е приложимо там, където преводният еквивалент е непроизводна дума, съдържа формант, релевантен за друг език, напр. μαεστρία, < итал. maestria, φασαρία, < итал. fessaria и пр.