В периода 6 – 12 февруари 2022 г. членовете на научния колектив на проекта доц. Екатерина Търпоманова, доц. Биляна Михайлова и проф. Красимира Алексова участваха в международната конференция Sources of knowledge in talk-in-interaction (KNOWINT 2022), организирана от Университета на Италианска Швейцария в Лугано. На конференцията те представиха доклад на тема: „Who knows what in the communication process: evidential strategies and grammatical marking after verba dicendi in Bulgarian“. Докладът бе фокусиран върху връзката между граматическото лице в главното и подчиненото изречение и граматичното маркиране на глагола в подчиненото изречение при трансформиране на непряка в пряка реч. В конференцията участваха учени от Швейцария, Италия, Германия, Франция, Турция и др. Пленарните доклади бяха изнесени от Жером Жакен от Лозанския университет (Швейцария), Лоренца Мондада от Университета в Базел (Швейцария), Паола Пиетрандреа от Университета в Лил (Франция) и Илана Мъшин от Университета в Куинсланд (Австралия). На конференцията българските участници имаха възможност да се запознаят с нови подходи към категорията евиденциалност в лингвистиката, които се основават на устната реч отвъд граматичното и лексикалното маркиране.

Международната конференция Evidentiality and Modality: At the crossroads of grammar and lexicon се проведе онлайн на 10 и 11 юни 2021 г. с участието на доц. Екатерина Търпоманова от екипа на проекта. Конференцията беше организирана от Университета в Монпелие, Франция. Евиденциалността в езиковата типология се разглежда като глаголна категория, кодирана по граматичен начин в около една четвърт от езиците по света (според Александра Айхенвалд), но някои лингвисти я възприемат в по-широк смисъл като универсален семантичен или прагматичен концепт. В този смисъл конференцията беше предвидена като платформа за дискусии между типологични подходи към евиденциалността и модалността като граматични категории и функционални подходи, които се съсредоточават върху семантичните и прагматичните характеристики на тези езикови явления. Доц. Търпоманова се включи с доклада си Evidentiality in Bulgarian: What I (don’t) know or what I (don’t) trust, в който анализира значението на категорията в българския език въз основа на типичните употреби вразлични видове текстове. Основният пленарен доклад на конференцията беше изнесен от Александра Айхенвалд.

Научният колектив на научноизследователския проект „Балканските езици като еманация на етно-културната общност на Балканите (типология на глагола)“ организира първия уъркшоп по проекта на тема „Глаголати 1: Балканската глаголна система в синхрония и диахрония“. Уъркшопът ще се проведе на 5 ноември 2019 г. в Конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Пленарни доклади ще изнесат доц. д-р Орсат Лигорио (Белградски университет и Сръбска академия на науките) и д-р Никола Кръстев (ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“). В рамките на дискусията ще бъдат представени отделни аспекти от морфологията, семантиката и синтаксиса на изследваните по проекта категории в балканските езици в общотеоретичен план и от гледна точка на диахронията и синхронното състояние.

Програма на уъркшопа

Дванадесетото издание на Международния конгрес по югоизточноевропейски изследвания се проведе в столицата на Румъния, Букурещ, от 2 до 6 септември 2019 г. Конгресът се организира от Международната асоциация по югоизточноевропейски изследвания (AIESEE) и обхваща изследвания в различни области – история, литература, култура, езикознание и др. В секцията „Нови перспективи в балканското езикознание“ се включиха четирима участници от екипа на проекта.

Петя Асенова и Христина Марку изнесоха доклад на тема Grammaticalisation et modalité des formes du futur balkanique („Граматикализация и модалност на формите за бъдеще време в балканските езици“). В доклада си те разглеждат степента на граматикализация на формите за бъдеще време в балканските езици, образувани с глагола „имам“, които не са достигнали граматикализацията на формите с глагола „искам“, (основни за балканските езици, освен за северноалбанския и за отрицателните форми в българския, които се образуват с глагол „имам“: ще чета – няма да чета).

Екатерина Търпоманова и Биляна Михайлова представиха доклада си Future in the past and conditional in the Balkan languages („Бъдеще време в миналото и условно наклонение в балканските езици“), в който анализират темпоралните и модалните функции на съответните глаголни форми.

От 16 до 18 май 2019 в Краков, Република Полша, се проведе Шестият международен конгрес по контрастивна текстолингвистика (славянски езици – романски езици), организиран от Групата за контрастивна текстолингвистика в сътрудничество с Педагогическия университет в Краков. Конгресът бе открит с доклад на проф. Петя Асенова под заглавие „Futur et modalité: étude comparative dans le domaine romano-slave“ („Бъдеще време и модалност: сравнително изследване в романо-славянската област“). В доклада се разглеждат модалните функции на бъдещето време в румънския и българския в съпоставителен план и в балкански контекст въз основа на теорията за изказването (théorie de l’énonciation) и на понятието темпорална референция (référentiel temporel). Преди да пристъпи към анализа на модалните функции, проф. Асенова последователно се спря на въпросите за:

• симетрията в типологията на двата езика като периферни за балканския ареал;
• спецификата на румънския футур върху романски и балкански фон;
• произхода, образуването и специализацията във функционирането на четирите форми за бъд. вр. в румънския и съпоставяне на схващанията за тях в румънското езикознание

Модалността се проявява в различни степени в изказванията в бъдеще време: несигурност (допущане, предположение, вероятност); консесивни употреби; изискване/задължителност (предпазлива/смегчена заповед, подкана); заповед, разпореждане, заплаха и т.н. Разгледаните случаи в румънския и българския се илюстрират (когато е възможно) и от паралели с романските (френски и италиански) и балканските (гръцки и албански) езици.

Предварителни заключения сочат, че различните форми на бъд.вр. в румънския показват специализация при изразяването на дейктичност (тип voi cânta = voi + inf.)  или модалност (тип oi cânta = oi + inf.). Общото наблюдение е, че отдалечаването от темпоралността е свързано със засилването на модалността при формите на бъд.вр., както и несигурността на границата между различни модални употреби при едно и също съдържание на изказването.

В дискусията по доклада на проф. Асенова взеха участие организаторките на колоквиума Олга Инкова (Женева/Москва) и Малгожата Новаковска (Краков). В срещите на тази изследователска група за първи път се дискутира романски балкански език (румънският), а българският е бил доста по-рядко обект на интерес в сравнение с руския и западнославянските езици.

Доц. Екатерина Търпоманова и доц. Биляна Михайлова взеха участие в петнадесетите Балкански четения „Балканский тезаурус: коммуникация в сложно-культурных обществах на Балканах (Балкански тезаурус: комуникацията в мултикултурните общества на Балканите)“, които се проведоха от 26 до 28 март 2019 година в Института по славистика на РАН в Москва. Престижният наученvфорум се провежда на всеки две години от 1990 г., а от 2008 г. се организира от Центъра за лингвокултурни изследвания BALCANICA, чиито двигатели са Татяна Цивян, Ирина Седакова и Максим Макарцев. В тазгодишното издание на конференцията взеха участие учени освен от Русия, също и от България, Германия, Гърция, Молдова, Нова Зеландия, Полша, Финладия и Япония. Пленарният доклад беше изнесен от изтъкнатия славист и социолингвист Робърт Грийнбърг, декан на Факултета по изкуства на Окландския университет (Нова Зеландия).
Екатерина Търпоманова и Биляна Михайлова представиха доклад на тема „Емоциите в граматиката: страхът в балканските езици“, написан в съавторство с Никола Кръстев. В доклада бяха разгледани граматичните конструкции на глаголите за страх в езиците от балканския езиков съюз, като основно вниманиебеше обърнато на глаголната диатеза (активни глаголи, неактивни глаголи, медиопасиви, каузативи и антикаузативи) и управлението на глаголите (акузативни и неакузативни глаголи). Докладът е публикуван в сборника Балканский тезаурус: коммуникация в сложно-культурных обществах на Балканах / Отв. ред. И. А. Седакова, ред. М. М. Макарцев, Т. В. Цивьян. М.: Институт славяноведения РАН, 2019.

Международната конференция Balkan Languages and Dialects: Corpus-Based and Quantitative Studies (Балканските езици и диалекти: корпусни и количествени изследвания) се състоя в Санкт Петербург от 18 до 20 октомври 2018 г. Това е второто издание на форума, който се организира от Института за лингвистични изследвания към Руската академия на науките, Санкт Петербург. Целта му е да популяризира модерни методи в ареалната лингвистика и типологията, които се основават на корпусни подходи към езиците и диалектите. Пленарните доклади бяха изнесени от Джоана Никълс (Калифорнийски университет, Бъркли, САЩ) и Мария Холодилова (Институт за лингвистични изследвания, РАН).
На конференцията доклади представиха проф. Петя Асенова и гл. ас. Христина Марку – On the problem of evidentiality in the Balkan languages (Към проблема за евиденциалността в балканските езици), и доц. Екатерина Търпоманова и доц. Биляна Михайлова – Future orientation in adverbial time clauses in the Balkan languages (Бъдеща ориентация в в подчинени обстоятелствени изречения за време в балканските езици).

На 26 и 27 октомври в гр. Благоевград се проведе конференция на тема „Българистиката по света. Филологията у дома“, организирана от Филологическия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“ и Националното издателство за образование и наука „АЗ БУКИ“. Форумът включваше широк кръг теми: преподаването на български език и култура зад граница, проблеми и перспективи на българските лекторати, филологията в европейския културен обмен, филологията в дигиталната епоха, предизвикателствата днес пред филологията у нас, българския език в мултикултурна среда. В рамките на конференцията бе организирана Кръгла маса „Българските лекторати: проблеми и перспективи“ с участието на г-жа Деница Сачева, МОН.
На конференцията доклади изнесоха проф. д-р Красимира Алексова – „Косвени евиденциали и степени на достоверност (върху материал от българския език)“ (публикуван предварително от организаторите на конференцията в списание „Езиков свят“, т. 16, кн. 2, с. 133-141), както и доц. д-р Марина Джонова – „Причастнострадателните форми със спомагателния глагол бива в българския език“.

Третото издание на международната научна конференция “Лингвистиката: история, предизвикателства, перспективи” се проведе на 21 и 22 юни 2018 г. в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Организатор на събитието е Катедрата по български език към Филологическия факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски”. Форумът включва широк спектър от теоретчни и приложни проблеми на лингвистиката с акцент върху българския език.

На конференцията проф. Красимира Алексова и доц. Екатерина Търпоманова представиха съпоставителното изследване “Презумптивът в български и румънски език”. Докладът разглежда семантиката на предположителните форми (от типа ще да е знаел), темпоралните парадигми и степента на граматикализация на презумптива в двата езика.

Третото издание на межународната конференция Computational Linguistics in Bulgaria (CLIB 2018) се състоя на 28 и 29 май в София. Конференцията се провежда през една година и се утвърди като престижен форум за дискусии в областта на компютърната лингвистика с акцент върху българския език. Тази година пленарен доклад изнесе проф. Руслан Митков от Университета в Улвърхамптън, Великобритания, който разказа за разработените от него приложения в областта на езиковите технологии с влияние върху обществото. Пленарни доклади представиха и Зорница Козарева и Суджит Рави от “Гугъл”.

Част от програмата на CLIB 2018 беше и докладът на участничката в проекта доц. Екатерина Търпоманова на тема “Aspectual and Temporal Characteristics of the Past Active Participles in Bulgarian – a Corpus-based Study”. В доклада се анализират функциите на миналото свършено и миналото несвършено деятелно причастие като съставна част на глаголни форми в различни наклонения, времена и евиденциали въз основа на автентични езикови примери от Българския национален корпус.

В постер сесията беше включено представянето на члена на научния екип доц. Марина Джонова “Parallel Web Display of Transcribed Spoken Bulgarian with its Normalised Version and an Indexed List of Lemmas” (в съавторство с проф. Хетил Ро Хауге и проф. Йовка Тишева). В доклада се обсъждат проблемите при съставянето на индекс на лемите в транскрибирана реч на български.