Home » Научен колектив
Научен колектив
Доц. д.ф.н. Борис Вунчев, ръководител
Доц. Борис Вунчев е преподавател по новогръцки език и лингвистика. Научните му интереси са главно в областта на глаголната морфология и семантика в новогръцки. Има две издадени монографии по тематиката на проекта, едната, изследваща аспектуалността и средствата за изразяването ѝ в новогръцки (семантичнни аспектуални характеристики, аспектуално значими адвербиали, влияние на групата на прякото допълнение върху аспектуалното значение и др.), а другата – на семантиката и синтаксиса на активните интранзитиви в новогръцки, както и над 10 статии и студии по проблеми на аспектуалността (семантичнни аспектуални характеристики, аспектуално значими адвербиали, морфология на глаголния вид в новогръцки), на темпоралността (темпорални адвербиали, функции на глаголните времена в новогръцки) и диатезата в новогръцки (отношение залог-диатеза, семантика на интранзитивните активни глаголни форми, семантика на определени медиално пасивни форми и др.).
Проф. д.ф.н. Петя Асенова
Проф. Петя Асенова е един от най-авторитетните учени в областта на балканското езикознание. Автор е на множество статии и студии, които изясняват различни явления в балканския езиков съюз: фонетични, лексикални, фразеологични, семантични, морфологични, синтактични и текстови.
Монографията ѝ “Балканско езикознание” (1989 г., с преработено издание през 2002 г.) е ключово изследване в балканистиката и едно от най-цитираните в България и в чужбина. Проф. Асенова има обширни разработки върху глаголните сходства в балканските езици.
Проф. д.ф.н. Мирена Славова
Мирена Славова е професор по старогръцки език. Основните ѝ научни интереси са в областта на старогръцкото езикознание – фонетика, морфология, лексикология, етапи и историческо развитие на езика, ономастика, езикът на старогръцките надписи, както и езиковата ситуация и културата на Балканите в античността.
Проф. д-р Красимира Алексова
Проф. д-р Красимира Алексова е преподавателка в Катедрата по български език, а научните ѝ интереси са в областите на българската глаголна система и на езиковата типология. Активно работи върху евиденциалността и адмиративността.
Издала е монография, посветена на адмиратива в българския език, автор е на студии за конклузива и адмиратива, а и на множество статии за дубитатива в българския език. Изследванията ѝ доказват и наличието на траен интерес към темпоралната система на българския език и функционирането ѝ в текстове от различен регистър. Кр. Алексова чете курс по езикова типология в една от магистърските програми на Факултета по славянски филологии.
Доц. д-р Екатерина Търпоманова
Доц. Екатерина Търпоманова е завършила специалността “Балканистика” и владее четирите балкански езика. Има подчертан интерес към глаголните категории в балканските езици – изследвала е вида на глагола в български и гръцки, някои глаголни времена и модални категории във всички балкански езици.
Има монография и множество статии върху евиденциалността в български и албански.
Доц. д-р Биляна Михайлова
Доц. Биляна Михайлова е магистър по балканистика и преподава общо и индоевропейско езикознание в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на сравнителното езикознание и в частност на сравнителната фонетика, морфонология и морфология на индоевропейските езици. Автор е на монография, посветена на индоевропейската фонетика, и на редица статии, анализиращи етимологични проблеми от различни индоевропейски езици. Изследва проблемите на древните езици на Балканите и езиковите контакти между тях.
Доц. д-р Марина Джонова
Доц. д-р Марина Джонова е преподавателка в Катедрата по български език на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните й интереси са в областта на синтаксиса и морфологията на българския език. Изследвала е семантиката и аргументната структура на глаголите, които имат аргумeнт със семантичната роля експериенцер. Издала е монография, посветена на граматичните и лексикалните средства за изразяване на учтивост в българския език. Има изследвания и върху морфологичните маркери на устната реч по отношение на изравняването по аналогия при редица глаголни форми. М. Джонова преподава в курсове по синтаксис и морфология във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, води и курсове по езикова култура в Историческия факултет и във Факултета по класически и нови филологии, както и писмена комуникация в магистърски програми на Факултета.
Доц. д-р Елена Чаушева
Доц. д-р Елена Чаушева е преподавателка в Катедрата по етнология и балканистика към ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, а научните ѝ интереси са в областта на съпоставителното езикознание и по-конкретно в областта на морфологичната система на българския и на новогръцкия език. Активно работи върху глаголните системи на двата езика в съпоставителен план. Издала е граматика на българския език, предназначена за гръцки обучаеми, както и монография, посветена на миналите глаголни времена в българския и новогръцкия език с оглед на глаголния вид. Автор е на статии за видa като морфологична категория, за балканизмите в морфологичната система на български и гръцки, както и за способите за маркиране на аспектуалността в темпоралните системи на тези езици. Изследванията ѝ доказват наличието на траен интерес към функционално-семантичните глаголни категории аспектуалност и темпоралност в двата езика поотделно и в съпоставка. Е. Чаушева чете курс по морфосинтаксис на новогръцкия език в магистърската програма по балканистика на Филологическия факултет към ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград.
Доц. д-р Елия Маринова
Доц. Елия Маринова преподава латински език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувала е издание и коментар на латински текст от XVI в. и многобройни статии по проблеми на тексткритиката и литературната култура в Римската империя и в средновековна Европа. Специален фокус на изследванията ѝ е посредническата роля на учебниците по гръцки и латински език, популярни в Европа през XV-XVI в. за адаптацията на античните граматически теории и модели на Балканите. Проучва латинските енорийски хроники на банатските българи.
Гл. ас. д-р Христина Марку
Гл. ас. Христина Марку е преподавател в Департамент за езици, филологии и култури на Черноморските страни на Демокритовия университет в Гърция и завеждаща специалност „Български език и литература”. Научните й интереси са в областта на съпоставителното балканско и славянско езикознание. Монографията й, посветена на глаголния вид в българския език в сравнение с новогръцкия и останалите славянски езици, както и значителен брой статии по същата проблематика, са свидетелство за ориентацията на научните й интереси към граматичните категории на глагола в славянски и балкански план.
Гл. ас. д-р Никола Кръстев
Гл. ас. Никола Кръстев има интереси в областта на типологията. По време на специализациите си е участвал в лингво-антропологична експедиция за описване на маянския език чол и е изследвал универсалните характеристики на името и глагола в Мезоамериканския езиков съюз на базата на нахуатл, мая юкатеко, мищекски и тотонакски. Защитил е дисертация на тема „Същност и универсални характеристики на името и глагола“ върху корпус от езици от целия свят.
Даниел Томов
Даниел Томов е магистър по балканистика и докторант по професионално направление 2.1. Филология (Балканско езикознание с албански и румънски език) в СУ „Св. Климент Охридски“, Катедра “Общо, индоевропейско и балканско езикознание”. Научните му интереси са в областта на сравнителното балканско езикознание и в частност на фразеологията и етимологията. Автор е на статията ”Представата за сърцето и душата в румънската, българската и албанската фразеология”. Занимава се с етимологичен анализ на думите за емоции в балканските езици.