От 16 до 18 май 2019 в Краков, Република Полша, се проведе Шестият международен конгрес по контрастивна текстолингвистика (славянски езици – романски езици), организиран от Групата за контрастивна текстолингвистика в сътрудничество с Педагогическия университет в Краков. Конгресът бе открит с доклад на проф. Петя Асенова под заглавие „Futur et modalité: étude comparative dans le domaine romano-slave“ („Бъдеще време и модалност: сравнително изследване в романо-славянската област“). В доклада се разглеждат модалните функции на бъдещето време в румънския и българския в съпоставителен план и в балкански контекст въз основа на теорията за изказването (théorie de l’énonciation) и на понятието темпорална референция (référentiel temporel). Преди да пристъпи към анализа на модалните функции, проф. Асенова последователно се спря на въпросите за:

• симетрията в типологията на двата езика като периферни за балканския ареал;
• спецификата на румънския футур върху романски и балкански фон;
• произхода, образуването и специализацията във функционирането на четирите форми за бъд. вр. в румънския и съпоставяне на схващанията за тях в румънското езикознание

Модалността се проявява в различни степени в изказванията в бъдеще време: несигурност (допущане, предположение, вероятност); консесивни употреби; изискване/задължителност (предпазлива/смегчена заповед, подкана); заповед, разпореждане, заплаха и т.н. Разгледаните случаи в румънския и българския се илюстрират (когато е възможно) и от паралели с романските (френски и италиански) и балканските (гръцки и албански) езици.

Предварителни заключения сочат, че различните форми на бъд.вр. в румънския показват специализация при изразяването на дейктичност (тип voi cânta = voi + inf.)  или модалност (тип oi cânta = oi + inf.). Общото наблюдение е, че отдалечаването от темпоралността е свързано със засилването на модалността при формите на бъд.вр., както и несигурността на границата между различни модални употреби при едно и също съдържание на изказването.

В дискусията по доклада на проф. Асенова взеха участие организаторките на колоквиума Олга Инкова (Женева/Москва) и Малгожата Новаковска (Краков). В срещите на тази изследователска група за първи път се дискутира романски балкански език (румънският), а българският е бил доста по-рядко обект на интерес в сравнение с руския и западнославянските езици.